Възрастовите кризите на хлапето – кошмар за родителите

Кризите на хлапето на гняв, лошо настроение, капризи и ужасно поведение стряскат родители и понякога дори ги объркват. Защото се случват внезапно и коренно променят поведението на детето. Сякаш някой го е подменил.

„Кризите не са страшни. Те са важен етап от развитието, стига родителите да знаят какво да правят,  обяснява психолог.

Дете, което е в лошо настроение. Снимка: Shutterstock 

Кризите - на всеки 3-4 години

Детето расте и осъзнава, че има нови възможности, които иска да пробва. Изпитва своите възможности и търпението на родителите си.
За да помогнат на децата да оцелеят във възрастовите кризи, родителите трябва да покажат, че са не само мама и татко, но и истински приятели, които могат да им помогнат по-добре да разберат света около тях.
Най-известната криза е тази на третата година. Но тя е само една от поредицата свързани с възрастта.

Всъщност най-първа е „ кризата на раждането“ и още тогава можете да разберете как ще преминат останалите, обяснява психологът.

Следва я кризата на първата година – детето започва да ходи и да изследва пространството около себе си и изведнъж светът му се оказва по-голям от обичайното креватче и познатата стая.

На тригодишна възраст детето започва да се чувства отделена личност и да тества границите на своята независимост. То оглежда, пипа и опитва на вкус всичко, до което стига.
Това често е съпроводено с истерии, плач, сцени на лошо поведение – то настоява, опитва да се налага и да има възможност да използва това, което е открило.

Има и криза, която идва около 5-ата година – тогава хлапето започва да се състезава с татко за вниманието на мама. На тази възраст въображението му се развива активно.

На седем-осемгодишна възраст започва така наречената „криза на социализацията” - детето тръгва на училище, това е криза за цялото семейство: за първи път то започва да бъде оценявано, а родителите за първи път излагат на публичен показ продукта на тяхното възпитание.

И накрая, тийнейджърската криза донякъде прилича на кризата на тригодишна възраст; това е нов кръг на независимост и отделяне от родителите.
Тийнейджърът се чувства като възрастен и изисква различно отношение: „Не влизайте в стаята ми! , „Чукайте, поне преди да влезете! “.
Младият човек иска да бъде изслушван и мнението му да се взема предвид.

Хитри съвети за родители

Майка успокоява хлапето. Снимка: Shutterstock

1. Избягвайте да се налагате и да заповядвате на детето. Не забравяйте, че пред вас стои дребен на ръст човек, но голяма личност.

2. Подкрепете интересите му. Помогнете му да инвестирате време в неща, които го вдъхновяват и стимулират.

3. Насърчавайте независимостта му (в разумни граници, разбира се).

4. Търсете компромисни решения в конфликтни ситуации.

5. Дайте му свобода на избор. Изборът насърчава отговорност и независимост. Един ден ще се гордеете с него.

Ползата от кризите

- Детските кризи са необходим етап от развитието, те са стартовата площадка за хлапето.

- Кризите са полезни, защото помагат на децата да растат, да проявяват независимост, воля, гордост от постиженията си. Все полезни качества.

- Няма нужда да се борите с кризите. Думата „борба“ изобщо не е подходяща. Кризите трябва да се преживеят. Вие трябва да помогнете на детето да премине през тях, без да го натоварвате излишно.

Например, ако едно тригодишно дете се стреми към независимост и иска да пробва силите си, го оставете само да се обуе и облече, помогнете му да носи тежката торба за боклук, ако иска.
Родителите често пречат на децата си да се развиват и да правят нещата вместо тях. А това е грешка.
Ако вие правите всичко вместо тригодишното си дете, няма защо по-късно, в юношеството, да се оплаквате: „той не иска нищо да прави и просто лежи на дивана“.
За оцеляване в кризата са полезни всички активни странични занимания - клубове, спорт, детски лагери.
Несъмнената полза от лагерите и от всякакви клубни занимания е комуникацията. В днешно време повечето деца не ходят на разходка, почти няма жимот на улицата. Лагерите, клубовете и секциите им позволяват да общуват с връстници извън училище и социалните мрежи.
Мона Василева